CO2 калкулатор спестени въглеродни емисии от ползването на железопътен интермодален транспорт
Български | English

Гара Яна – мост между Европа и Азия

За изграждането на контейнерен терминал за претоварване на транзитни товари в района на Гара Яна – София и обособяването на временен склад


Възможни направления на товарите

В изпълнение на своята инвестиционна програма, към юни 2010 г. фирма Екометал Инженеринг завършва изграждането на интермодален терминал в района на гара Яна.

Проектът ще даде възможност за транспортиране на големи обеми предимно транзитни товари чрез връзка с Централна и Западна Европа от една страна и Турция, Гърция и страните от Каспийския регион и Южна Русия от друга.

В момента в София няма действащ интермодален терминал, който да дава възможност за претоварване на интермодални товарни единици от автомобилен на железопътен транспорт и обратно. Досега действащият такъв се намираше в района на Сточна гара - София.

Поради благоприятното си географско положение и редица геополитически фактори (затворени КПП между Армения и Турция, военно напрежение между Грузия и Русия, нестабилност в Прикавказието) България + Черно Море е най-краткият, сигурен и евтин път между следните групи държави - Казахстан / Турция / Грузия / Армения / Азербайджан / Южна Русия и Южна Украйна от една страна и Южна Европа и Балканите от друга.
Приоритетен характер на транспортните връзки с Централна Азия ЕС и ЕК са оформили в Програмата ТRACECA, целяща скъсяване на разходите и транзитните времена за превоза на стоките между Европа и Азия.


TRACECA

Страната ни се възползва и сега донякъде от това си положение като развива активно фериботните връзки по Черно Море с пристанищата Поти, Новоросийск, Батуми с оператори като БМФ - Навбул, СО МАТ - Интершипинг и Трансшип Русия.

Фериботни връзки

Смисълът на комбинираните (интермодални) превози в използването на най-добрите характеристики на два вида транспорт в транспортната верига – т. нар. модален трансфер, при който по-голямата част от транспорта преминава на железница, кораб или речна баржа, а само последният и първият кратки етапи от транспорта, от вратата на доставчика до вратата на получателя, се осъществяват с товарен автомобил.
В случая с контейнерния терминал край Гара Яна се дава възможност без да се отваря товарното помещение и без да се манипулира стоката да се превозват и претоварват съдържащите се в интермодални единици (контейнери, укрепени ЖП полуремаркета или сменяеми каросерии) товари, идващи по Черно Море и от Турция с руски контейнерни вагони, със сменени талиги или на контейнерни шасита, влачени от седлови влекачи по вътрешно съобщение.

Товарите ще се разтоварват на Терминала и ще се натоварват за Западна Европа на регулярните контейнерни влакове, с които Яна ще е свързана, обслужвани от железопътни оператори като Интеконтейнер, Кобиферкер, Адрия Комби, Експрес Интерфрахт, чиито мрежи от бързи товарни контейнерни влакове, движещи се ежедневно и по разписание, обхващат цяла Европа.

Ж.П. линии

И в този случай местоположението на България и на София е изключително благоприятно за обхващане на транзитни товаропотоци и товаро-разтоварни операции на запечатани контейнери – от 10-те паневропейски коридора, дефинирани от ЕС и ЕК, пет минават през страната ни и три – конкретно през София.

Приоритетен Транзитен поток 1

Актау (Казахстан), Туркментбаши (Туркменистан), Грузия, Армения, Азербайджан за ЕС през Варна/Бургас до Терминал Яна с претоварване за Западна Европа

 

Обслужвани товаропотоци:
8500 ремаркета от Каспийските държави на Пристанище Бургас, предназначени за Западна Европа и Балканите. (източник: ИА Пристанищна администрация, Министерство на транспорта) (*Разтоварват се в Бургас от морския съд и се придвижват с товарни автомобили или специален контейнерен влак до Яна за претоварване на последващ влак за Западна Европа.)
4 рейса х 50 вагона х 12 месеца х 2 кораба пълен капацитет на линията Варна – Порт Кавказ (Русия) (източник: ИА Железопътна администрация, Министерство на транспорта)
Варна – Иличевск – Поти – 4 кораба х 105 вагона х 4 рейса месечно, обслужващи Украйна, Грузия, Армения, Азербайджан с връзка през Каспийско море (източник: БМФ).

Стокообмен:
- Южен Кавказ (без Русия) – ЕС: 16 млрд евро стокообмен 
- Русия – ЕС: износ 115,37 млрд. евро, внос 65,66 млрд. евро
- Грузия – ЕС: износ 740 млн. евро, внос 1,3 млрд. евро
- Армения – ЕС: износ 320 млн. евро, внос 670 млн. евро
- Азербайджан – ЕС: износ 11 млрд. евро, внос 2,1 млрд. евро

Приоритетен Транзитен поток 2

Турция за ЕС с ниско-класови влекачи през Терминал Яна
с претоварване за Западна Европа

 

Товаропотоци:
257 000 товарни автомобила, транзитиращи България годишно през Капъкуле, обслужват турския износ, от които 251 000 турски и 56 000 чуждестранни (източник: Intermodal magazine 2008). Още 146 000 обслужват вноса в Турция. За 2010 г. се забелязва 20% ръст на износа при ограничени турски разрешителни.

Стокообмен Турция – ЕС:
- Износ Турция – ЕС: 55 млрд. евро
- Внос Турция от ЕС: 45 млрд. евро

Приоритетен Транзитен поток 3

Сърбия през Терминал Яна с претоварване за Русия и Южно-Каспийските държави

3 млрд. щатски долара е обемът на търговията между Сърбия и Русия, от които 450 млн. е сръбският износ и 1,2 млрд. е трафикът на горива от Русия към Сърбия. Пътят на сръбската търговия за Грузия, Армения, Азербайджан, с обеми 2,5 млрд. щатски долара, няма алтернатива освен през София и БГ Черноморски пристанища (източник Privredna Komora Srbije, Sardnja sa inostranstvom 2010).

Приоритетен Транзитен Поток 4

VIII-ми Паневропейски транспортен коридор (след изграждане на Ж.П. връзката при Гюешево) –  82 млрд. ЕВРО стокови потоци по осми коридор, без да се включва Каспийският регион и Русия. Всички те минават през София.

Италия, Албания, Косово и Македония през Терминал Яна с претоварване за Русия и Южен Кавказ

Поток на товарите в Южните Балкани и между Южните Балкани и Италия (2004 г., милиони евро)

начална \ крайна точка Италия Албания Македония България Турция Гърция Румъния Сърбия Общо
Италия   583 137 1057 5687 6486 4288 920 19158
Албания 339   5,1 1,5 8,1 52,9 0 1,5 408,1
Македония 186 17,2   38,2 39,6 168,1 0 254,8 703,9
България 1081 33,1 153,2   728,3 422 289,3 213,2 2920,1
Турция 3971 118,4 69,5 638,6   898,3 897,1 209,2 6802,1
Гърция 1503 308,4 205,9 610 490,4   351,7 190,1 3659,5
Румъния 4043 0 82,9 309,3 1209 460,7   166,7 6271,6
Сърбия 570 0 178,6 0 0 0 166,7   915,3
Общо 11693 1070 860,1 2662,7 8166 8488 5992,8 1978 81749

 

Приоритетен транзитен поток 5

– транзитите от околните пристанища с извънобщностна стока за трети държави с претоварване през Терминал Яна

Интермодалният морски трафик в Черно море

Предвиденият капацитет на Терминал Яна е 35 000 контейнера годишно, при общ пазар само за Черно Море от 2,1 млн. и допълнителни 1 млн. от Пирея, Копер и Солун. От горните пристанища транзитът през София идва предимно от Констанца, Варна, Бургас и Поти.

  (в TEU) (за 2008)
Констанца 1 037 000 49.3%
Одеса 350 000 16.6%
Иличевск 323 000 15.3%
Новоросийск 160 000 7.6%
Поти, Грузия 115 000 5.5%
Варна 94 000 4.5%
Бургас 26 000 1.2%
Общо Черно Море 2 105 000 100%

Заключение: При съществуващите транзитни товаропотоци през София, морски и континентални, между трети страни, основно изискване на клиентите е да не се претоварва стоката при комбинирането на различните видове транспорт и да стои запечатана под транзитен митнически режим с оглед качеството на услугата врата-до-врата.